Дружеството на независимите художници е основано в края на 1919 – началото на 1920 г. със седалище в София по инициатива на Петър Морозов (1880-1951) и Пандо Киселинчев (1890-1980).

Сред членовете-основатели са Петър Морозов, Пандо Киселинчев, Янко Анастасов, Миладин Лазаров, Никола Аврамов, Георги Железаров, Руска Маринова, Никола Вълчев, М. Марков, В. Захариев, Д. Константинова, Петър Урумов, С. Райнов, П. Павлов и др.

След новите художници Дружеството на независимите излага в салоните на академията. То „обединява художниците за свободно и независимо творчество – без жури”. Първата изложба е уредена през 1920 г. Ръководен орган – Управителен комитет със секретар Петър Морозов, касиер – Пандо Киселинчев.

В своята програма дружеството изтъква необходимостта да се създаде на художника атмосфера за свободно творчество, без всякакви ограничения и условности, за показване на това, което той е създал; мотивът е да се култивира у него чувство за отговорност и самокритика.

Отличава се от другите дружества на художници по отношение на подбора на творбите за организираните изложби – премахва се журито за определяне на творбите за експозиция (всеки член на дружеството сам определя творбите си за участие в дадена изложба), а местата в изложбената зала се разпределят чрез жребие.

София от началото на 20-те години живее с ритъма на „лудите години", въпреки че темпото не е същото като в световните художествени столици. Тук се създава Домът на изкуствата и печата - не толкова за да защитава синдикално софийските интелектуалци, колкото да ги обедини за общи действия в областта на културата и да им даде уютно убежище. Домът организира изложби, маскени балове, понякога издава свой вестник, устройва първия марионетен театър и е посещаван от всички софийски художници. Той е образец за подражание и в други по-големи градове в провинцията.

За софийските художници Домът е това, което е сладкарница „Цар Освободител" за писателите. Но всъщност въпреки воюващите групировки и непрекъснатото роене на дружества, тенденцията към съвместни усилия е твърде силна и тя поражда Общите художествени изложби (ОХИ) на всички дружества, които от 1927 г. започват всяка година да се организират пред софийската публика и придобиват статута на най-големия художествен форум. ОХИ водят до създаването в началото на 30-те години на Съюз на дружествата на художниците в България, който играе важна роля в синдикалната закрила и борбата за покровителстване на художника от държавните структури.

Към 1922–1923 г. дружеството има само 18 члена. В периода 1924–1944 г. дружеството на независимите художници организира 10 изложби. През 1932 г. наброява около 30 души и влиза в Съюза на дружествата на художниците в България, а през 1944 г. се включва в Съюза на художниците в България (от 1959 – Съюз на българските художници).

ЧЛЕНОВЕ:
Петър Морозов (1880, Русе–1951, София)
Пандо Търпов Киселинчев (1890, Косинец–1980, София)
Миладин Лазаров (М. Л. Петров) (1894–1985)
Никола Василев Аврамов (1897, Ямбол–1945, София)
Руска Маринова (1899, Самоков –1988, София)
Никола Вълчев
М. Марков
В. Захариев
Д. Константинова
Петър Андреев Урумов (1895–1976)
Георги Железаров (1897, Марчево–1982, София)
Александър Добринов (1898–1958)
Димо Сотиров Сотиров (1880, Калофер–1952, София)
Страхил Титиринов (1905, Кукуш–неизв.)
Павел Тодоров
Григор Найденов
Ив. Иванов
и др.

По-късно за членове са приети:
Кирил Петров (К. П. Цанов) (1897–1979) – 1926-1931
Николай Ростовцев (1898, Сувалки–1988, София) – 1930-1945
Преслав Б. Кършовски (1905, София–2003, София) – до 1931
Сидония Илиева Атанасова (1909–1994)
и др.