Това, с което Георги Железаров е класик, един от големите в българското изкуство на нашия век, е, че той е от художниците на българския град. Град, градеж, градивен – сродни думи, които най-много отиват на Възраждането ни, когато се формират къщата, църквата, читалището, училището на съ-граждащия българин, осъзнал Божията искра в себе си. Преоткрил предприемчивостта, „духа на капитализма”, бидейки носител на християнска етика.

Универсалният Алжир е първият и далечен като младежка мечта град в творчеството на Г. Железаров. Алжирският цикъл прави впечатление с лекотата на рисунъка и с неподправената артистичност на остроумния наблюдател, ученик на знаменитите чехи – създатели на Националната художествена академия в София – Иван Мърквичка и Йозеф Питер. За пръв път български художник представя платна от Африка в забележителната изложба от 1941 г., представена в тогавашната Държавна художествена галерия на площад „Св. Александър Невски”. Тихите чудеса на екзотичния африкански град оживяват в пастелна артистичност. Алжир е родно място и на Албер Камю, който в края на 20-те години (когато и Железаров е пребивавал там) трупа впечатления за първата си голяма творба „Чужденецът”, бидейки студент в Алжирския университет – едно от предполагаемите средища, привлекли нашия художник така, както Софийският университет ще бъде обект за изобразяване в творческата му зрялост. Не са запазени всички алжирски картини, унищожени от бомбардировките – така, както е унищожена кореспонденцията на Атанас Илиев с Бенедето Кроче от същото време, както се губят и други достояния на модерната ни култура... Но не могат да не направят впечатление екзистенциалните сполуки на нашия художник – чужденец в Алжир. Публиката ги оценява във време, когато се интернационализира и космополитизира, а осигуреният за пребиваване във Франция Железаров предпочита да се върне в несигурността на родната си страна, където създава семейство...

И София е град със своя екзотика в творбите на Железаров. Дори като отправна точка за постоянните му пленерни маршрути до Витоша, Люлин, Рила и Пирин или просто в Борисовата градина. Не е случайно, че княгиня Евдокия купува творба от този цикъл, давайки най-високата светска оценка за времето си. Възможно е и този акт да е станал една от причините бъдещият дългогодишен държавен печатар, график, акварелист, приложник, живописец да остане извън течението на пълноводния, но и суетлив художествен живот през последвалите колективистични десетилетия, бидейки в пълнокръвието на собствения си талант.

С усилията на наследниците се конституира Дом-галерия „Георги Железаров”, която вече е отворена за ценители и приятели на софийската улица „Цар Иван Асен ІІ”. В Дом Железарови, близо до някогашното читалище „Антон Страшимиров” и кино „Влайкова”, са събрани стотици творби на самобитния художник. А за съвременното естетическо самосъзнание на българина пък е необходимо по-често и не само по юбилейни поводи да се среща с изкуството на Георги Железаров.

Румен СПАСОВ